След тази нощ, нищо не е същото,
раздадох се, до болка се раздадох,
в мислите си пак се връщам,
при спомена за топлото ти тяло...
И тази сутрин изгревът е мрачен,
и няма ги искрите във косите ми,
боли, макар любов да обещава
изгряващата нежност във очите ти...
А този ден сърцето ми разбива се
на хиляди частици от тъга,
обръщам се, далеч от теб отивам
и бързо ти помахвам с ръка...
След тази нощ нищо не е същото,
аз тръгвам си, но тук при теб остава
една любов, която те прегръща,
една любов, която ни спасява!
© Светла Всички права запазени