Oct 13, 2009, 2:15 PM

След тази нощ

  Poetry » Love
1.6K 0 12

След тази нощ, нищо не е същото,

раздадох се, до болка се раздадох,

в мислите си пак се връщам,

при спомена за топлото ти тяло...

И тази сутрин изгревът е мрачен,

и няма ги искрите във косите ми,

боли, макар любов да обещава

изгряващата нежност във очите ти...

А този ден сърцето ми разбива се

на хиляди частици от тъга,

обръщам се, далеч от теб отивам

и бързо ти помахвам с ръка...

След тази нощ нищо не е същото,

аз тръгвам си, но тук при теб остава

една любов, която те прегръща,

една любов, която ни спасява!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...