gerrda (Геновева Христова)
408 4501
15.01.2011 г., 21:19 ч.  

След теб 

  Поезия
1154 0 22

 

 

Ти си толкова мой, а така си далеч,

че не чувам искрата ти жива,

дето пали за миг отънелия скреж

във кръвта ми и после изстива.

 

Твойте ноти са само пирони от лед,

саркастични измислени думи.

Безтегловна тъга уморено расте

под очите ти - скъсани струни.

 

Ти изгаряш пред мен като клечка кибрит,

тъмен белег без рана оставаш.

И се смееш студено... Но всъщност сме квит:

чак след тебе, живот, ще ме няма.

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??