След теб
Ти си толкова мой, а така си далеч,
че не чувам искрата ти жива,
дето пали за миг отънелия скреж
във кръвта ми и после изстива.
Твойте ноти са само пирони от лед,
саркастични измислени думи.
Безтегловна тъга уморено расте
под очите ти - скъсани струни.
Ти изгаряш пред мен като клечка кибрит,
тъмен белег без рана оставаш.
И се смееш студено... Но всъщност сме квит:
чак след тебе, живот, ще ме няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
