1.07.2011 г., 13:22

След теб...

1.2K 1 17

 

= = = = =

 

Безкрайно ми липсваш!

                              И безкрайно боли...

На ухо като клипс си,

                               който късно свалих.

И следите останаха,

                               още търся илачи.

С тихи стъпки пристанах,

                               а душата ми плаче...

В мене корени пусна -

                               със сълзù те поливам.

И ми лепнеш по устните,

                               все по-жадна те пия...

Дори насън, дори будна,

                               като спомен в мен лазиш.

И очите ми са възбудени,

                               а сърцето ми е в оргазъм...

Мисълта ми е бременна -

                               само с теб. И те нося!

Заробувах на времето.

                               А дланта ми е просяк.

В храм молитви изричам -

                                на куршумни откòси.

Не сбъднах своето вричане.

                                Изтече - като в пръстите восък...

 

========

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,Нинче!
    Спокойна нощ на всички!
  • Вълнуваш, Стенли ! Докосна ме ....Искрено и истинско!
  • Така е,Кадир...не всичко е кафе и влакове
    Усмихни се,човече

    Здравей,Ели!Радвам се,че ти е харесал този стих!
    Спокойна вечер!
  • Прекрасно е!
  • Ники,Елена,Оги,благодаря ви от сърце!
    Здрави да сте!

    Поздрав за всички
    http://www.youtube.com/watch?v=1nP3XB7hrFo&feature=related

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...