1 июл. 2011 г., 13:22

След теб...

1.2K 1 17

 

= = = = =

 

Безкрайно ми липсваш!

                              И безкрайно боли...

На ухо като клипс си,

                               който късно свалих.

И следите останаха,

                               още търся илачи.

С тихи стъпки пристанах,

                               а душата ми плаче...

В мене корени пусна -

                               със сълзù те поливам.

И ми лепнеш по устните,

                               все по-жадна те пия...

Дори насън, дори будна,

                               като спомен в мен лазиш.

И очите ми са възбудени,

                               а сърцето ми е в оргазъм...

Мисълта ми е бременна -

                               само с теб. И те нося!

Заробувах на времето.

                               А дланта ми е просяк.

В храм молитви изричам -

                                на куршумни откòси.

Не сбъднах своето вричане.

                                Изтече - като в пръстите восък...

 

========

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти,Нинче!
    Спокойна нощ на всички!
  • Вълнуваш, Стенли ! Докосна ме ....Искрено и истинско!
  • Така е,Кадир...не всичко е кафе и влакове
    Усмихни се,човече

    Здравей,Ели!Радвам се,че ти е харесал този стих!
    Спокойна вечер!
  • Прекрасно е!
  • Ники,Елена,Оги,благодаря ви от сърце!
    Здрави да сте!

    Поздрав за всички
    http://www.youtube.com/watch?v=1nP3XB7hrFo&feature=related

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...