В мен (като крадец) влезе,

с взлом през тъгата, с която дишам.

Помръквам. С всяко действие.

Гълтам куршуми... 

На всичко вярвам.

Но ти ми се отнемаш... 

Ровиш в сърцето ми
с къса сламка.

Изсмукваш, правиш процеп.

Рохко отсъствие след теб лази. 

Когато не ме гледаш, 

моля в мълчание слепите стъпки.

Един ден да чуя... 

Мое вълшебство, аз пак ще те срещна!

Когато не ме гледаш, 

бъркаш в душата ми сякаш с пръсти.

И правиш от две грешки 

трета, с грешно използвани думи.