23.07.2008 г., 16:10 ч.

След теб... 

  Поезия » Любовна
2378 0 65

 

 

                                                                 на Пламен с обич                           

                   

                    Останаха стъпките...
                    твоите и моите
                    в снега,
                    от дните
                    недокоснат,
                    утихнали
                    в копнежите ни
                    от нощта...
                    поникнали
                    във утрото ни
                    две крила
                    на птица...
                    пак затискам
                    си сама
                    пролуките
                    от празни вечери
                    със светли
                    мигове
                    от твоите
                    за мен
                    наречени
                    и приказна
                    изтичам
                    в тишината на нощта
                    все по-чиста
                    и красива...
                    по длан
                    от мъжка нежност
                    безкраен сън
                    от твоята
                    до моята ръка
                    сърна
                    притичала
                    нататък
                    в бялото
                    останала
                    съвсем сама
                    в очите ти
                    сълза
                    и нежна мила
                    светлина
                    разтворила се
                    в цвете
                    в стих
                    и песен...
                    намирам те
                    изгубена
                    в зърно от сън
                    от есенна пшеница,
                    милвам те
                    с коса от ручей,
                    скривам те
                    в очи
                    на късна птица...
                    твоето лице
                    до моето
                    докоснало се
                    вечер...
                    и не зная
                    и се питам, мили,
                    кой
                    ще продължи
                    тялото ми
                    да извайва
                    в лъчезарния мрак
                    на нощта
                    след теб
                    или в ръцете
                    на отминал 
                    вятър
                    след нас останал...

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??