Jul 23, 2008, 4:10 PM

След теб...

  Poetry » Love
2.9K 0 65

 

 

                                                                 на Пламен с обич                           

                   

                    Останаха стъпките...
                    твоите и моите
                    в снега,
                    от дните
                    недокоснат,
                    утихнали
                    в копнежите ни
                    от нощта...
                    поникнали
                    във утрото ни
                    две крила
                    на птица...
                    пак затискам
                    си сама
                    пролуките
                    от празни вечери
                    със светли
                    мигове
                    от твоите
                    за мен
                    наречени
                    и приказна
                    изтичам
                    в тишината на нощта
                    все по-чиста
                    и красива...
                    по длан
                    от мъжка нежност
                    безкраен сън
                    от твоята
                    до моята ръка
                    сърна
                    притичала
                    нататък
                    в бялото
                    останала
                    съвсем сама
                    в очите ти
                    сълза
                    и нежна мила
                    светлина
                    разтворила се
                    в цвете
                    в стих
                    и песен...
                    намирам те
                    изгубена
                    в зърно от сън
                    от есенна пшеница,
                    милвам те
                    с коса от ручей,
                    скривам те
                    в очи
                    на късна птица...
                    твоето лице
                    до моето
                    докоснало се
                    вечер...
                    и не зная
                    и се питам, мили,
                    кой
                    ще продължи
                    тялото ми
                    да извайва
                    в лъчезарния мрак
                    на нощта
                    след теб
                    или в ръцете
                    на отминал 
                    вятър
                    след нас останал...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...