След теб...
на Пламен с обич
Останаха стъпките...
твоите и моите
в снега,
от дните
недокоснат,
утихнали
в копнежите ни
от нощта...
поникнали
във утрото ни
две крила
на птица...
пак затискам
си сама
пролуките
от празни вечери
със светли
мигове
от твоите
за мен
наречени
и приказна
изтичам
в тишината на нощта
все по-чиста
и красива...
по длан
от мъжка нежност
безкраен сън
от твоята
до моята ръка
сърна
притичала
нататък
в бялото
останала
съвсем сама
в очите ти
сълза
и нежна мила
светлина
разтворила се
в цвете
в стих
и песен...
намирам те
изгубена
в зърно от сън
от есенна пшеница,
милвам те
с коса от ручей,
скривам те
в очи
на късна птица...
твоето лице
до моето
докоснало се
вечер...
и не зная
и се питам, мили,
кой
ще продължи
тялото ми
да извайва
в лъчезарния мрак
на нощта
след теб
или в ръцете
на отминал
вятър
след нас останал...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
