6.07.2008 г., 20:42 ч.

След тишината 

  Поезия » Любовна
1120 0 21
Той: Чуваш ли!? Щурче...
Тя: Нима!?
Той: Обичам те!
Тя: Изсвири ми пак онази песен.
Той: Добре, но ми кажи думите...
Не сто години самота. А векове,
в които съм чертала път за среща.
В поляните на лятото един щурец
ми е напомнял сетната надежда.
В такива тишини се населявах
с детинското доверие в доброто.
Гласът ми го отне насрещен вятър. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Предложения
: ??:??