Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
Jul 6, 2008, 8:42 PM

След тишината 

  Poetry » Love
1062 0 21

Той: Чуваш ли!? Щурче...
Тя:   Нима!?
Той: Обичам те!
Тя:   Изсвири ми пак онази песен.
Той: Добре, но ми кажи думите...




Не сто години самота. А векове,
в които съм чертала път за среща.
В поляните на лятото един щурец
ми е напомнял сетната надежда.
В такива тишини се населявах
с детинското доверие в доброто.
Гласът ми го отне насрещен вятър.
Как викаха в нямото. До изнемога.
И ехото ми стана трескав дъжд.
Самата аз - от никого разбрана.
Повтаряше ме облак.
Гръмна гръм.
И освети пътеката към храма.
Тогава осезах небето в мен.
И вярата делих със други гладни.
Душата ми - уют за светове,
подирили искра за свойте факли.
Така намирах себе си. Уви,
все на ръба на идещия залез.
И чаках някой да опитоми
неистовото в мен...
Сега е лято,
дошло по пътя някога чертан.
И аз преливам в твоя бряг.
В гласа ти.
И чувам сред звънтящите жита
щурецът в мен се готви да възкръсне...

© Бистра Малинова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??