След урагана
822
0
0
Претъпкан от смисъл ураган ще завие
и семе, посято с любов, ще затрие,
и мислите черни в небето ще пръсне
и светлите спомени с тях ще поръси.
Не искам буря, не искам силна стихия,
само на земята съм щастлива.
Нея мога да докосна,
да се завъртя във кръг
и по детски да се просна
във тревата, боса.
Да съм силна, слаба,
да съм малка и голяма.
Земята ми не взимай.
Дори след урагана - ще остана.
Дори на прах да стана – ще покълна.
И в друга пролет, някой друг ще жъне,
от любов погълнат -
без ураган, без смисъл...
Толкова земна ли съм?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Невена Григорова Всички права запазени
