29.10.2014 г., 0:30 ч.

След вятъра 

  Поезия » Философска
899 0 8
Хукнах след вятъра гонещ листата,
всъщност за полет жадувах.
Търсех на птиците волни крилата.
С тях само в сън съществувах.
Исках небето, седефено синьото,
с кръпки от облаци бели.
С лунния път и с едва доловимото
звездно надпяване в трели.
Вятърът свиреше в собствени тактове.
Аз пресекулно го следвах.
Как се намират несложени знакове?
Питах и бавно напредвах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Предложения
: ??:??