След вятъра
Хукнах след вятъра гонещ листата,
всъщност за полет жадувах.
Търсех на птиците волни крилата.
С тях само в сън съществувах.
Исках небето, седефено синьото,
с кръпки от облаци бели.
С лунния път и с едва доловимото
звездно надпяване в трели.
Вятърът свиреше в собствени тактове.
Аз пресекулно го следвах.
Как се намират несложени знакове?
Питах и бавно напредвах.
Тичах след порива духащ в посоките,
сочещи път към безкрайност.
Как се върви по онези широките
истини с дъх на потайност.
Непримиримо издирвах следите му.
Тук ли е? Там ли? Не знаех!
Само усещах смеха във очите му,
вихърно как си играе.
Вятър е! Трудно се бяга след мислите!
Още си търсех небето.
Нямах крила, но политнах до смисъла
и си намерих сърцето.
© Ивелина Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ми хареса! Поздравления!
-
Благодаря, Райна!
Фери, все по-често и различни хора ми казват това (за песента). Дано се случи! Благодаря ти! -
Плени ме изказът ти, а и ритмиката...ако има кой да композира мелодия, би станало прекрасна песен!
-
Благодаря ви, че прочетохте и споделихте мнение!
-
Много добре замислено и изпълнено!Ръкопляскам ти!
-
Ей, ветрогонке! Много хубаво!
-
Перфектно поднесено!
С много смисъл.
Извървях с теб пътя от търсенето до намирането.
Браво, Иве! -
Неочакван и силен завършек на това чудесно стихотворение:
"Вятър е! Трудно се бяга след мислите!
Още си търсех небето.
Нямах крила, но политнах до смисъла
и си намерих сърцето."
, чието заглавие /на основата на алюзия/ мога да разчета и като "Отнесена от вятъра".
Поздравление, Ивелина!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
