Спи небето уморено
след залеза на минал ден.
Лежа във мрак усамотено,
от спомена за теб пленен.
Сега горя, но зная -
скоро ще угасна и изстина.
Колкото и да мечтая,
със щастие ще се размина.
Мълчат отгоре моите звезди,
разпилени по замислено небе;
Потънал в сините очи
на невинност, на дете.
Но не трябва. Спри!
Чувствата не ще ти ги открия.
Просто ще те гледам отстрани
и ще сънувам, дишам, пия.
Отчаян зов!
Не ще възкръсне из пепелта.
Една любов,
за която никой не разбра...
Спи небето уморено
пред изгрева на новий ден.
Вървиме с тебе разделени,
умрял е споменът за мен.
© Георги Колев Всички права запазени
бих хвален до небето.
Щях да прониквам надълбоко, да,
на всеки във... сърцето 🤣
Уви, оставам си строител прост,
драскач на скучни строфи -
Случаен поетичен гост,
достоен... да копай картофи 🤣
Е, тъй е у реалността,
един е се в киреча,
а друг лети, лети с крила,
и стига надалече.
От мене, поздрав в висините,
но също ще летя!
Ще бъде в края ми на дните
от някоя... скала 🙃
_____
С намигване тук 🤣
Извън него, евала за сайта, не е малко в днешния материален и бездуховен свят да се гради и поддържа подобен дългогодишен проект, и то така, че да е успешен.
Доколкото до творбата, сигурен съм, че авторът е наясно отлично, колко тежат тези суперлативи.