28.02.2010 г., 18:04

След залеза

644 0 6

Прекрасно е утрото след черния залез,

грешно е, че остават белези в сърцето.

Ветровете идват от други посоки,

пролетни кичури рисуваха по лицето...

 

Небето и морето се помириха,

сякаш бурята не е била,

белите облаци победиха,

запалиха от слънцето ослепителна искра.

 

Оцветиха старото яке

малки пакетчета спомени.

Всичко вехто ритуално подпали се,

от мъртвото дърво избиха млади корени.

 

Приготвих за чудно пътуване себе си,

всички сили в мене напрегнах.

Няма по-голяма сила от Волята!

На тази мисъл лозунг издигнах.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за мнението, ценно ми е! Ще го имам в предвид тъй като за мене писането е ново (може би от месец), мн от нещата ми трябва да се доизпипат.
  • Заложена е проникновеност, но според мен стиха може да се изглади - най-вече последните два куплета.
  • Браво!Оптимизъм,доловен индиректно.Поздрав и от мен.
  • Интересни подбрани метафори ,за крехката ти възраст ,няма граници в творчеството...Само напред !
  • Благодаря!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...