След залеза
Прекрасно е утрото след черния залез,
грешно е, че остават белези в сърцето.
Ветровете идват от други посоки,
пролетни кичури рисуваха по лицето...
Небето и морето се помириха,
сякаш бурята не е била,
белите облаци победиха,
запалиха от слънцето ослепителна искра.
Оцветиха старото яке
малки пакетчета спомени.
Всичко вехто ритуално подпали се,
от мъртвото дърво избиха млади корени.
Приготвих за чудно пътуване себе си,
всички сили в мене напрегнах.
Няма по-голяма сила от Волята!
На тази мисъл лозунг издигнах.
© Стеляна All rights reserved.
