28 feb 2010, 18:04

След залеза

  Poesía
646 0 6

Прекрасно е утрото след черния залез,

грешно е, че остават белези в сърцето.

Ветровете идват от други посоки,

пролетни кичури рисуваха по лицето...

 

Небето и морето се помириха,

сякаш бурята не е била,

белите облаци победиха,

запалиха от слънцето ослепителна искра.

 

Оцветиха старото яке

малки пакетчета спомени.

Всичко вехто ритуално подпали се,

от мъртвото дърво избиха млади корени.

 

Приготвих за чудно пътуване себе си,

всички сили в мене напрегнах.

Няма по-голяма сила от Волята!

На тази мисъл лозунг издигнах.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стеляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за мнението, ценно ми е! Ще го имам в предвид тъй като за мене писането е ново (може би от месец), мн от нещата ми трябва да се доизпипат.
  • Заложена е проникновеност, но според мен стиха може да се изглади - най-вече последните два куплета.
  • Браво!Оптимизъм,доловен индиректно.Поздрав и от мен.
  • Интересни подбрани метафори ,за крехката ти възраст ,няма граници в творчеството...Само напред !
  • Благодаря!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...