23.08.2005 г., 20:57

след залеза

1.4K 0 1
Смърт във булченски воал,
трагедия, облечена във бяло!
С един човек ти цял живот живял,
а той ти казва, че захвърля всичко старо.

Но защо не те боли
и сълзите нещо не излизат.
Нима те е обичал той, но не и ти?
Нима сърцата ви в друг тунел навлизат?

И чашата с вина се изсипва върху теб!
Трагедия, облечена във бяло.
Едно момиче със идеален силует,
едно момиче всичко пропиляло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...