Aug 23, 2005, 8:57 PM

след залеза

  Poetry
1.4K 0 1
Смърт във булченски воал,
трагедия, облечена във бяло!
С един човек ти цял живот живял,
а той ти казва, че захвърля всичко старо.

Но защо не те боли
и сълзите нещо не излизат.
Нима те е обичал той, но не и ти?
Нима сърцата ви в друг тунел навлизат?

И чашата с вина се изсипва върху теб!
Трагедия, облечена във бяло.
Едно момиче със идеален силует,
едно момиче всичко пропиляло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....