Зимите в мене превалят
и кокиче наднича в душата ми.
Вярвам, че грешки не се повтарят
и по-мъдри ще бъдат делата ми.
Бялото в мене изплува
и се отразява в очите светлината му.
Птицата в мен не се страхува
и са готови за полет крилата й.
Зимата в мен се стопява
и изгрев топъл се ражда в гърдта ми,
а времето като в сито отсява
най-ценните неща в света ми.
© Галина Кръстева Всички права запазени