Зимите в мене превалят
и кокиче наднича в душата ми.
Вярвам, че грешки не се повтарят
и по-мъдри ще бъдат делата ми.
Бялото в мене изплува
и се отразява в очите светлината му.
Птицата в мен не се страхува
и са готови за полет крилата й.
Зимата в мен се стопява
и изгрев топъл се ражда в гърдта ми,
а времето като в сито отсява
най-ценните неща в света ми.
© Галина Кръстева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
