Срещнахме погледи мълчаливи
в коловоза на мартенско време.
Навън беше бяло... в душите красиво,
любовта обгърна ни с романтичното бреме.
Нима някой от нас беше виновен,
че припознаха се набързо телата.
В този кратък живот с малка следа
чезнем в пясъците на времената.
Край нас преминава суетен светът
с хорски и всякакви грешности.
Днес моята обич рисува стиха...
утре спира пред куп неизвестности. ...