Срещнахме погледи мълчаливи

в коловоза на мартенско време.

Навън беше бяло... в душите красиво,

любовта обгърна ни с романтичното бреме.

Нима някой от нас беше виновен,

че припознаха се набързо телата.

В този кратък живот с малка следа

чезнем в пясъците на времената.

Край нас преминава суетен светът

с хорски и всякакви грешности.

Днес моята обич рисува стиха...

утре спира пред куп неизвестности.

Да чакаме можем, но кому ли е нужно.

Денят се изнизва, сменен със нощта.

Шарени чувства за кратко ни свързват,

а после тръгваме, всеки сам към смъртта.

Сега имам обич за да раздавам.

Не пестя я пред никой и нищо... до грам.

И в болка и в радост... я съживявам.

Споделям я с хора, които живеят със плам.