Следа от обич...
Следа от обич...
Нощта се спуска тиха и добра,
в градината самотно аз присядам...
Звезди блещукат, долавям следа,
чувства отново с душата отлитат...
Небето замръква, облак тъмее,
луната сияйна усмихва се нежно,
а сърцето за теб, любими, се рее,
обич златиста, стаило надежно...
Мигът вълшебно, звездите в очите,
нежният вятър в миг косите гали...
И макар далеч били сме един от друг,
дълго, дълго едно сме мечтали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Калчева Всички права запазени
