May 4, 2008, 6:12 AM

Следа от обич...

  Poetry » Love
800 0 8
       Следа от  обич...


   Нощта се спуска тиха и добра,

   в градината самотно аз присядам...

   Звезди блещукат, долавям  следа,

   чувства отново с душата отлитат...


   Небето замръква, облак тъмее,

   луната сияйна усмихва се нежно,

   а сърцето за теб, любими, се рее,

   обич златиста, стаило надежно...


   Мигът вълшебно, звездите в очите,

   нежният вятър в миг косите гали...

   И макар далеч били сме един от друг,

   дълго, дълго едно сме мечтали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...