4 мая 2008 г., 06:12

Следа от обич...

804 0 8
       Следа от  обич...


   Нощта се спуска тиха и добра,

   в градината самотно аз присядам...

   Звезди блещукат, долавям  следа,

   чувства отново с душата отлитат...


   Небето замръква, облак тъмее,

   луната сияйна усмихва се нежно,

   а сърцето за теб, любими, се рее,

   обич златиста, стаило надежно...


   Мигът вълшебно, звездите в очите,

   нежният вятър в миг косите гали...

   И макар далеч били сме един от друг,

   дълго, дълго едно сме мечтали...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Калчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...