face04 (Таня Кирилова)
163 3746
21.12.2007 г., 12:06 ч.

Следа от спомен 

  Поезия
481 0 6

Веднъж се усмихнах, когато намерих следа.

Следа по лицето от спомен прорязан.

Надникнах във него и пак се усмихнах,

защото на него в следата

на себе си някак приличах.

 

И спрях се да питам,

да тръпна и чакам

От спомена с мъка на просяк аз да приличам.

 

Бях твоя тревога и шепот на вятър.

За миг те пропуснах и нямаше милост.

Ти ме превърна във вихър.

Светлината помолих да ме нарисува.

С надежда, че няма да видиш

колко дръзка и млада е страстта ми по тебе готова.

 

Не бях ти аз порив.

По-лошо, бях ти молитва за обич,

за която не знаеш.

Превърна ме в пепел.

Превърна във вятър една своя очаквана близост.

Превивах се дълго

и си останах не твоя награда.

 

 

Твоя е сянката, която прегръщам,

но знам, че няма да имам.

Прости, но трябва да мина по пътя

и да те преоткривам всеки път,

когато умирам.

Таня кирилова

18.10.2007г.

© Таня Кирилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Молитва за обич превърната в пепел ! Тъжно е , но много хубаво !!!Поздравления !
  • Поздравления!!!Мъдра и оргинална си...
  • Благодаря Ви!Гостоприемството Ви ме трогва!Нека се забавляваме заедно!
  • Твоя е сянката, която прегръщам,

    но знам, че няма да имам.

    Прости, но трябва да мина по пътя

    и да те преоткривам всеки път,

    когато умирам.

    Много хубав стих Тане!!!Поздрави!
  • На мен също ми хареса...Поздравления!
  • Обич примирение и надежда. Браво! Много ми харесва. Добре дошла в....клуба.
Предложения
: ??:??