Следа от спомен
Веднъж се усмихнах, когато намерих следа.
Следа по лицето от спомен прорязан.
Надникнах във него и пак се усмихнах,
защото на него в следата
на себе си някак приличах.
И спрях се да питам,
да тръпна и чакам
От спомена с мъка на просяк аз да приличам.
Бях твоя тревога и шепот на вятър.
За миг те пропуснах и нямаше милост.
Ти ме превърна във вихър.
Светлината помолих да ме нарисува.
С надежда, че няма да видиш
колко дръзка и млада е страстта ми по тебе готова.
Не бях ти аз порив.
По-лошо, бях ти молитва за обич,
за която не знаеш.
Превърна ме в пепел.
Превърна във вятър една своя очаквана близост.
Превивах се дълго
и си останах не твоя награда.
Твоя е сянката, която прегръщам,
но знам, че няма да имам.
Прости, но трябва да мина по пътя
и да те преоткривам всеки път,
когато умирам.
Таня кирилова
18.10.2007г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
