Следи от млечния път
Вечерта се гримира,
сложи сенки в пастел
от седефа на улични лампи.
И тъгата прибра
в сериала, заснел
непознатите чувствени щампи.
Тя разголи душа,
не коляно и гръд,
а смутената своя невинност.
Ослепя, оглуша,
дълго търсила път
и решила по него да мине.
Спря я вятърът млад,
тръгнал пръв да руши
целомъдрие с мъжка ритмичност.
Но, почувствала хлад,
нежността ѝ реши,
че това е съвсем неприлично.
И отрони сълзи,
две следи от опал,
скрити в млечния път на сърцето.
Напористият вятър,
любовта разпознал,
своя сватбен воал ѝ наметна.
Вечерта се засмя
и почувства след миг
неизменната женствена роля.
А в кръвта избуя
като ехо след вик
поглед благ, от съдбата помолен.
И за клетвен обет
тя повдигна очи,
вече знаеше – той е жениха.
Своя сватбен букет
от искрящи лъчи
къдрокоси звезди ѝ дариха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
