pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
851 16829
8.11.2016 г., 16:40 ч.

Следи от млечния път 

  Поезия » Пейзажна
742 3 11

Вечерта се гримира,

сложи сенки в пастел

от седефа на улични лампи.

И тъгата прибра

в сериала, заснел

непознатите  чувствени щампи.

 

Тя разголи душа,

не коляно и гръд,

а смутената своя невинност.

Ослепя, оглуша,

дълго търсила път

и решила по него да мине.

 

Спря я вятърът млад,

тръгнал пръв да руши

целомъдрие с мъжка ритмичност.

Но, почувствала хлад,

нежността ѝ реши,

че това е съвсем неприлично.

 

И отрони сълзи,

две следи от опал,

скрити в млечния път на сърцето.

Напористият вятър,

любовта разпознал,

своя сватбен воал ѝ наметна.

 

Вечерта се засмя

и почувства след миг

неизменната женствена роля.

А в кръвта избуя

като ехо след вик

поглед благ, от съдбата помолен.

 

И за клетвен обет

тя повдигна очи,

вече знаеше – той е жениха.

Своя сватбен букет

от искрящи лъчи

къдрокоси звезди ѝ дариха.

 

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??