може би възгледите крайно
претърпели делото незнайно
или думи неизречени
като следи по пясъка
губят ни се те увлечени
от една непозната ръка
като в нужната прегръдка
протягват се отпиващите устни
сякаш в последна умолителна глътка
ще преминат вечни
както водата изглажда
камъните речни
© Рашко Иванов Марков Всички права запазени