Следистинно
Пречупено на две, в последен спазъм.
Достъпках го... Крещях: "Не го жали.
Един живот - Бе миг... като оргазъм".
Последната секунда на нощта
проплака като кучка покрай къщата.
Припомняйки ми колко съм сама
и колко, от различност, съм си същата.
Редувах те във сънищата си.
Един за днес и същият за вчера.
А моят страх нестихващо мълви:
"Сънуване последно е... Химера".
Не искам да забравя даже миг.
Долюбвах всяко твое необичане.
Изписвах бавно, сричково... във стих
безмълвните ти думи... неизричани.
Не мога да те имам... и боли.
Клиширано до болка е, но искрено.
По листа ми мастилено кърви
последен възклицателен... следистинно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
Поздрави