Jan 4, 2008, 8:09 PM

Следистинно

Poetry » Love

1.2K 0 27

Сърцето ми за миг се вкамени.
Пречупено на две, в последен спазъм.
Достъпках го... Крещях: "Не го жали.
Един живот - Бе миг... като оргазъм".
Последната секунда на нощта
проплака като кучка покрай къщата.
Припомняйки ми колко съм сама
и колко, от различност, съм си същата.
Редувах те във сънищата си.
Един за днес и същият за вчера.
А моят страх нестихващо мълви:
"Сънуване последно е... Химера".
Не искам да забравя даже миг.
Долюбвах всяко твое необичане.
Изписвах бавно, сричково... във стих
безмълвните ти думи... неизричани.
Не мога да те имам... и боли.
Клиширано до болка е, но искрено.
По листа ми мастилено кърви
последен възклицателен... следистинно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Jane_d (Деси Инджева)

Страхотен стих, Креми!
Моите възхищения!!!

2008-01-07T09:02:27+02:00
rimpo (Наско Енев - РИМПО)

...и моето сърце се вкамени.......добре,че бе за мигПоздрави

2008-01-06T02:02:05+02:00
Незабравима (Кремена Стоева)

Благодаря на всички за коментарите!

2008-01-05T17:59:32+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

Вчера го четох, днес пак, отлежало, още повече
го почувствувах!!!!Креми, мила!!!

2008-01-05T17:26:06+02:00
s7r (Валери Шуманов)

Пф... а, аз чак сега прочитам нещо от тебе... Лаик съм, не бих могъл да изкажа обективен коментар. Потресен съм. Прекрасно е.

2008-01-05T15:47:34+02:00