Сърцето ми за миг се вкамени.
Пречупено на две, в последен спазъм.
Достъпках го... Крещях: "Не го жали.
Един живот - Бе миг... като оргазъм".
Последната секунда на нощта
проплака като кучка покрай къщата.
Припомняйки ми колко съм сама
и колко, от различност, съм си същата.
Редувах те във сънищата си.
Един за днес и същият за вчера.
А моят страх нестихващо мълви:
"Сънуване последно е... Химера". ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse