Следколедно завръщане
Следколедно завръщане
Следколедно лентата празнична връщам
към време отминало - и не тъй самотно.
Познатия път налучква към вкъщи
колата ни - сякаш и тя неохотно.
Безродно чернеят обрулени драки,
маркирали път там, дето вече го няма,
зад тях многоглаво дъхти пущинакът
на смъртна забрава, на тъжна измама.
Завой, после втори – все стръмни, опасни,
изтрити от мозъка – и непонятни –
от гуми следи – тъй черни, тъй ясни –
смърт сякаш задрямала в знаци невнятни.
И все пак се връщаме – въпреки всичко,
че няма край там, де било е начало.
Посреща ни котка, дивяла самичка,
но в мисъл и вярност по нас оцеляла.
И в ласка, и в обич, по котешки нежна,
тя спомени скъпи в душите възражда-
а ние, повярвали в Коледа снежна
и в нейното свято духовно прераждане,
отгребваме обич, отпиваме милост,
погалени сякаш от сянка любима,
по глътка си вземаме дързост и сила,
по зрънце от вяра, че още ни има.
И пак се разтваряме в света извънкъщен,
за битки събрали и сили, и жажда,
а щом наранят ни – отново се връщаме,
сърцето превързваме – и се прераждаме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Всички права запазени
