donchevav (Венета)
82 557
8 янв. 2015 г., 14:57

Следколедно завръщане 

  Поэзия » Философская
537 0 13

 

Следколедно завръщане

 

Следколедно лентата празнична връщам

към време отминало  - и не тъй самотно.

Познатия път налучква към вкъщи

колата ни  - сякаш и тя неохотно.

 

Безродно чернеят обрулени драки,

маркирали път там, дето вече го няма,

зад тях многоглаво дъхти пущинакът     

на смъртна забрава, на тъжна измама.

 

Завой, после втори – все стръмни, опасни,

изтрити от мозъка –  и непонятни –

от гуми следи – тъй черни, тъй ясни –

смърт сякаш задрямала в знаци невнятни.

 

И все пак се връщаме – въпреки всичко,

че няма край там, де било е начало.

Посреща ни котка, дивяла самичка,

но в мисъл и вярност по нас оцеляла.

 

И в ласка, и в обич, по котешки нежна,

тя спомени скъпи в душите възражда-

а ние, повярвали в Коледа снежна

и в нейното свято духовно прераждане,

 

отгребваме обич, отпиваме милост,

погалени сякаш от сянка любима,

по глътка си вземаме дързост и сила,

по зрънце от вяра, че още ни има.

 

И пак се разтваряме в света извънкъщен,

за битки събрали и сили, и жажда,

а щом наранят ни – отново се връщаме,

сърцето превързваме – и се прераждаме.

© Венета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за топлите думи, за съпричастното отношение! Поздрави, teis!
  • Толкова е тъжно, но истинско... много вярно си го казала- с превързано сърце...страшно е да, усещам го, но животът е път напред!... Много ми хареса, поздрав, Венета.
  • Благодаря, приятелю! Всъщност прав си - нетрадиционно е. Но е логично. По Коледа всички се връщат по родните места - да се съберат, да бъдат заедно. От един момент нататък обаче няма при кого да се връщаш по старите места - средищният център се измества, задълженията по Коледа те поглъщат…...Но пак, макар и след празника, се завръщаме - там, където щастливо сме празнували години наред. Правим това пътуване така, с някаква луда надежда, или по навик, от дълг – а в крайна сметка като пречистване и зареждане...Мисля, че всеки го прави! Поздрави, Красимир!
  • Замислих се и ми хареса този нетрадиционен не-коледен поглед!
  • Благодаря, скъпа Жанет! Поздрави!

    "Ех, тези котарачета!" Така е, Валентин! И аз имах черен котарак - отрови се с нещо ,най-вероятно с миша отрова. Заспа тихо и кротко в един ъгъл - и си отиде. А наскоро ми смачкаха уникален сиамски котарак - млад, едногодишен, красавец. Шофьорът на колата нарочно зави към тротоара, за да мине през него. Котето умря на място. Колко сме жестоки ние, хората - нараняваме се един друг, после плачем и се жалваме от жестокия студен свят... Поздрави и благодаря за споделеното!
  • Хубав стих!
  • Темата за котките е моя болка и съдба...Мъчно ми е за тази котка - но тя е добре...Преди половин година загубих любимата си котка сиамка и още го преживявам по сто пъти на ден ...Опитвам се да обясня защо може би ми се е получило обобщението...котката е пазителка на дома - докато я има, къщата не е празна - има при кого да се завръщаме, има кой да ни зарежда с топлина - поне за мене един котешки мустак е достатъчен, за да хвръкна до небето. И така - темата за бащиния дом - безвъзвратно опустял, но свиден, притеглящ, зареждащ - болка и обич. Благодаря ти, мила Светлана! Хубава вечер!
  • Страхотно и мило и замислящо е това за котката.
    И в ласка, и в обич, по котешки нежна,
    тя спомени скъпи в душите възражда-
    а ние, повярвали в Коледа снежна
    и в нейното свято духовно прераждане,

    отгребваме обич, отпиваме милост,
    погалени сякаш от сянка любима,
    по глътка си вземаме дързост и сила,
    по зрънце от вяра, че още ни има.

    И пак се разтваряме в света извънкъщен,
    за битки събрали и сили, и жажда,
    а щом наранят ни – отново се връщаме,
    сърцето превързваме – и се прераждаме.

    То аз копирах почти всичко, но е толкова...истинско...
  • Благодаря, Светлана, за милите думи! А това за котката е самата истина - снежнобяла, с дълга пухкава козина и изумруденозелени очи - стои там тази красива котка и ние нямаме сърце да я приберем при нас - толкова е привързана към дома, че или ще избяга, или ще умре, ако я преместим. Заради нея си ходим всяка седмица и оставяме 2 кг суха храна. До другата седмица няма нищо в пакета - подозирам, че черпи всички махленски котараци - но няма какво да се прави Поздрави!
  • И все пак се връщаме – въпреки всичко,
    че няма край там, де било е начало.
    Посреща ни котка, дивяла самичка,
    но в мисъл и вярност по нас оцеляла.
    Много хубаво, много ми хареса, браво на теб, браво!!! Благодаря ти за стиха!!!
  • Благодаря ти, скъпа Мая! Опитвам се да бъда аз...но не ми е лесно - цял живот съм преподавала чужда поезия - и никога допреди година не съм писала) Благодаря, че прочете и коментира! Поздрави!
  • Благодаря, скъпа Миночка! Хубаво -да, но и много тъжно е такова завръщане...А необходимо. Пък тъжно, винаги тъжно)Поздрави!
  • Прочетох с удоволствие!Стана ми хубаво!
Предложения
: ??:??