СЛЕДНОЩНО
Сутринта си завива цигара
от изсъхнали нощни облаци
и я пали с въздишка от слънцето.
Другите го наричат изгрев.
Пак ли питаш защо съм умислена?
Цяла нощ се продавах на пътя –
на тревата, луната, на птиците,
а в замяна получих вятър.
Не, не съм се продала евтино.
Не ми стига звънът на монети.
Искам щастие – необмислено, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация