СЛЕДНОЩНО
СЛЕДНОЩНО
Сутринта си завива цигара
от изсъхнали нощни облаци
и я пали с въздишка от слънцето.
Другите го наричат изгрев.
Пак ли питаш защо съм умислена?
Цяла нощ се продавах на пътя –
на тревата, луната, на птиците,
а в замяна получих вятър.
Не, не съм се продала евтино.
Не ми стига звънът на монети.
Искам щастие – необмислено,
една лудост, която да свети.
А сега си отивам по пътя.
Скоро пак имам среща с утрото –
ще ловим закъснели звезди
и отново следнощно ще пушим.
31.07.2007 г.
Сутринта си завива цигара
от изсъхнали нощни облаци
и я пали с въздишка от слънцето.
Другите го наричат изгрев.
Пак ли питаш защо съм умислена?
Цяла нощ се продавах на пътя –
на тревата, луната, на птиците,
а в замяна получих вятър.
Не, не съм се продала евтино.
Не ми стига звънът на монети.
Искам щастие – необмислено,
една лудост, която да свети.
А сега си отивам по пътя.
Скоро пак имам среща с утрото –
ще ловим закъснели звезди
и отново следнощно ще пушим.
31.07.2007 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Всички права запазени
