Regina_Hierro (Василена)
60 25
9.08.2007 г., 15:13 ч.

СЛЕДНОЩНО 

  Поезия
1262 0 18
СЛЕДНОЩНО

Сутринта си завива цигара
от изсъхнали нощни облаци
и я пали с въздишка от слънцето.
Другите го наричат изгрев.
Пак ли питаш защо съм умислена?
Цяла нощ се продавах на пътя –
на тревата, луната, на птиците,
а в замяна получих вятър.
Не, не съм се продала евтино.
Не ми стига звънът на монети.
Искам щастие – необмислено,
една лудост, която да свети.
А сега си отивам по пътя.
Скоро пак имам среща с утрото –
ще ловим закъснели звезди
и отново следнощно ще пушим.

31.07.2007 г.

© Василена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??