3.12.2011 г., 0:42 ч.

Следобедни размисли 

  Поезия » Философска
674 0 5
Когато в блатото се озовеш, запратен
там с един замах от шегаджийката,
зовяща се Съдба (случайна среща),
самодоволно устни изкривила
в ехидна, снизходителна полуусмивка -
спомни си смешния барон Мюнхаузен,
как сам, издърпвайки косите си,
спаси се с достойнство от беда надвиснала...
Когато видиш, че си самотен в пустинята
на хорското измамно съпричастие,
и целият ти свят се преобърне, неочаквано -
спомни си Гъливер и приказното странстване: ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрис Всички права запазени

Предложения
: ??:??