Следобедни размисли
СЛЕДОБЕДНИ РАЗМИСЛИ
Когато в блатото се озовеш, запратен
там с един замах от шегаджийката,
зовяща се Съдба (случайна среща),
самодоволно устни изкривила
в ехидна, снизходителна полуусмивка -
спомни си смешния барон Мюнхаузен,
как сам, издърпвайки косите си,
спаси се с достойнство от беда надвиснала...
Когато видиш, че си самотен в пустинята
на хорското измамно съпричастие,
и целият ти свят се преобърне, неочаквано -
спомни си Гъливер и приказното странстване:
след перипетиите - нов живот и щастие.
Когато си притиснат от живота като в менгеме
и въздух вече в дробовете не остава,
тогава ти вдигни разплакани очи нагоре -
ще видиш грациозната червена роза...
Под стъклен похлупак е тя отглеждана
от малък, Малък принц, живеещ на
самотната планета на надеждата.
И вече нито лепкавото, тъмно блато,
нито безводна, нажежена пясъчна пустиня
ще те уплашат с неизвестност -
за гордия ти дух, непримиримия,
това са изпитания - преодолими.
2011-03-31
© Хрис All rights reserved.
