Следобедно видение

niko_niko (Нико Ников)
198 331

3.09.2008 г., 11:13 ч.

Поезия » Философска

480 0 3

Безбрежна радост и големи сълзи

процеждаха се в утринното лято.

Наситиха се питомните устни

и вятъра нашепваше промяна.

Погледнеш ли нагоре - ясно сини

звезди и бели, слънчеви пътеки.

Наоколо ти - сливи и смокини,

сияйно пръснати в невидима утеха.

Заведох кучето при малката рекичка

и му показх своите пътеки.

Уплаши се - към утрото затича,

забравяйки, че днес е още живо.

Едничка костенурка мярнах в мрака -

спокойна, ведра, непозната.

Усмихна ми се мило и сияйно

и ме накара слънцето да чакам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.