Следобедно видение
Безбрежна радост и големи сълзи
процеждаха се в утринното лято.
Наситиха се питомните устни
и вятъра нашепваше промяна.
Погледнеш ли нагоре - ясно сини
звезди и бели, слънчеви пътеки.
Наоколо ти - сливи и смокини,
сияйно пръснати в невидима утеха.
Заведох кучето при малката рекичка
и му показх своите пътеки.
Уплаши се - към утрото затича,
забравяйки, че днес е още живо.
Едничка костенурка мярнах в мрака -
спокойна, ведра, непозната.
Усмихна ми се мило и сияйно
и ме накара слънцето да чакам.
© Нико Ников All rights reserved.
