21.12.2023 г., 13:11

Следвай свойта цел

973 1 4

Животът ни е загуба на време

и времето загубен е живот

За това добре ще е да вземем

каквото можем ние от мига

И не е страшно време да загубиш

Животът изживявай в пълнота

Предизвиквай себе си, за да се учиш

Не чукай на затворена врата

Наместо туй ти път търси обходен

и неотклонно следвай свойта цел

Ще принудиш и съдбата да отстъпи

от твоя път, по който си поел

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Цветенце - не е самоизтъкване да изразяваш лична позиция, а 1 л.ед.ч. е точно това. Иначе звучи нравоучително като урок по етика. А тука сме минали оная възраст някой да ни поучава.
    Изчетох го миналия път още в 1-во лице и пиша това, което мисля. Освен това ги сменяш: започваш в 1 л.мн.ч, а останалата половина променяш.
    Светли празници!
  • Някак обичам да пиша във второ лице ед.ч. Писането по този начин дава известна свобода и гъвкавост.Обратното ми звучи като самоизтъкване. А си мисля човек никога не бива да се самоизтъква. Нека делата му говорят сами за себе си.. И наистина последното изречение изразява цялостната идея на стиха.
  • "Ще принудиш и съдбата да отстъпи
    от твоя път, по който си поел"
    Силна поанта
  • "Ще принудя и съдбата да отстъпи
    от моя път, по който съм поела"

    Не ми допада напътственият тон, в 1 л. ед.ч. би ми звучало по-искрено.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...