23.08.2006 г., 0:18

Слепец

1K 0 4
Пишеш за мен.
Рисуваш ме с думи.
Гледаш ме,
Виждаш само моя грим.
Отворена книга,
Отпред параван.
Какъв цвят ще сложиш сега?
Това съм аз без всички тези мои лица.
Погледни внимателно всичко написано е на тази стена….
Слепец!
Това си ти,
Подигра се с мен, с любовта дори.
Няма да има повече сълзи.
Достатъчно дарих ти,
Достатъчно изпи.
Стига вече!
На края прогледни!
Май истината наистина боли.
Макар сега сърцето да кърви,
Късно е,
Отивам си, стига толкова сълзи.
Оставям след себе си толкова вина,
Излишна гордост, болка,суета.
Вземи,вземи отново своите платна.
Нарисувай ме черна и грозна както досега.
Продължавай да не виждаш през тези тъмни очила,
Очите си да криеш както и своята душа.
Продължавай да чувсваш чрез хорските сърца,
Да, така ти ще разбереш какво еда обичаш,
Какво е любовта.
Дано щастлив си, аз заварших стиха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не е задължително, Диманче да сложиш произведението си в рамка, да му лепнеш етикет , чалга , естрада, класика или кой знае какво!Важното е то да въздейства, да има кой да го чете , и да му се радва.Доколкото разбирам, ти няма да се прехранваш с писане, а го правиш за удоволствие, нали?Е, тогава бъди усмихната, в този сайт се намират и хора, които да те четат с интерес.А дали ще станеш велик творец, повярвай това никой не знае.Какъвто и да е пътя към успеха, великите са признати след смъртта.За това забавлявай се, и бъди щастлива!
  • Започваш да ми харесваш, Олин!
    Сигурно те провокирам, щом освен стихотворенията, коментираш и коментарите ми!!!
    Благодаря ти!!!
  • Хаотично е..
  • Харесват ми стиховете ти,Димана!
    Отличават се!
    Поздрав от мен!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...