Слепец
Пишеш за мен.
Рисуваш ме с думи.
Гледаш ме,
Виждаш само моя грим.
Отворена книга,
Отпред параван.
Какъв цвят ще сложиш сега?
Това съм аз без всички тези мои лица.
Погледни внимателно всичко написано е на тази стена….
Слепец!
Това си ти,
Подигра се с мен, с любовта дори.
Няма да има повече сълзи.
Достатъчно дарих ти,
Достатъчно изпи.
Стига вече!
На края прогледни!
Май истината наистина боли.
Макар сега сърцето да кърви,
Късно е,
Отивам си, стига толкова сълзи.
Оставям след себе си толкова вина,
Излишна гордост, болка,суета.
Вземи,вземи отново своите платна.
Нарисувай ме черна и грозна както досега.
Продължавай да не виждаш през тези тъмни очила,
Очите си да криеш както и своята душа.
Продължавай да чувсваш чрез хорските сърца,
Да, така ти ще разбереш какво еда обичаш,
Какво е любовта.
Дано щастлив си, аз заварших стиха.
Рисуваш ме с думи.
Гледаш ме,
Виждаш само моя грим.
Отворена книга,
Отпред параван.
Какъв цвят ще сложиш сега?
Това съм аз без всички тези мои лица.
Погледни внимателно всичко написано е на тази стена….
Слепец!
Това си ти,
Подигра се с мен, с любовта дори.
Няма да има повече сълзи.
Достатъчно дарих ти,
Достатъчно изпи.
Стига вече!
На края прогледни!
Май истината наистина боли.
Макар сега сърцето да кърви,
Късно е,
Отивам си, стига толкова сълзи.
Оставям след себе си толкова вина,
Излишна гордост, болка,суета.
Вземи,вземи отново своите платна.
Нарисувай ме черна и грозна както досега.
Продължавай да не виждаш през тези тъмни очила,
Очите си да криеш както и своята душа.
Продължавай да чувсваш чрез хорските сърца,
Да, така ти ще разбереш какво еда обичаш,
Какво е любовта.
Дано щастлив си, аз заварших стиха.
© Димана All rights reserved.
