Добрият човек
С бастунче бяло в ръка,
човек потропва по паважа.
Приема тихо своята съдба,
да бъде вечно нощна стража.
От малък той не виждал ден,
животът му минава в тъмнина,
но все усмихнат, несломен,
върви сред зрящата тълпа.
На срещнат казва: "Добър ден!",
детенце милва по главата.
И пак заслушан и пленен
от птича песен в тишината.
В душата има сто слънца,
тъй чужд на мислите нелепи.
В деня той свети с доброта,
върви сред виждащите-слепи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
