20.05.2020 г., 7:33

Слепец

1.1K 1 0

Като слепец затворих си очите.
Как е? И какво се чувства?
Още стичат се сълзите,
макар и нищо да не виждам!
И боли, и пак си тук,
но вече други няма.
Живея някак си напук,
в една бездънна и дълбока яма!
И съм жалък.
И ненужен.
Напразно времето пилея.
За тази болка няма лек,
как искат от слепец да оцелее?
Но се свиква и научих.
Човек и със това се справя.
Единствено с едно не може -
без любов, когато го оставиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....