Appalling (Стела Христова)
16 5
1.12.2007 г., 0:04 ч.

Слепи 

  Поезия » Философска
819 0 4
 

Последно сбогом на мечтите наши,
отиват си от пустите души.
Последно сбогом на надеждите ефирни,
прогонени си тръгват те... Уви!

Че в свят за забравени герои
и измислени, натруфени звезди
живеем живота си спокоен,
равнодушен, отровен със лъжи.

Красиви хора общуват със красиви
и с празен поглед търсят красота.
Повърхностно откриват я очите,
но тя е смъртна, повяхва с есента.

Безумно изкривени, лицата меркантилни
заплесват се по бляскави неща.
Човекът-притежател днес владее,
но се купува единствено властта.

Ценности имаме тъй много,
но всичките докосват се с ръка.
А тези, що душата разпознава,
отдавна не виреят по света.

И книгата е просто листи и корици
и само страстен флирт е любовта.
Владеем днеска хиляди езици,
а от разбиране май ни следа.

Последно сбогом на вярата гореща,
кипяща в силните сърца.
Че днес се кланяме на идоли екранни,
а в празен храм превърна се ума.

Последно сбогом на невидимата радост,
защото тя се вижда само със душа.
Че твърде много виждат днес очите,
а сляпа в нас е същността.

© Стела Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??