1 дек. 2007 г., 00:04

Слепи

Поэзия » Философская

1.1K 0 4

Последно сбогом на мечтите наши,
отиват си от пустите души.
Последно сбогом на надеждите ефирни,
прогонени си тръгват те... Уви!

Че в свят за забравени герои
и измислени, натруфени звезди
живеем живота си спокоен,
равнодушен, отровен със лъжи.

Красиви хора общуват със красиви
и с празен поглед търсят красота.
Повърхностно откриват я очите,
но тя е смъртна, повяхва с есента.

Безумно изкривени, лицата меркантилни
заплесват се по бляскави неща.
Човекът-притежател днес владее,
но се купува единствено властта.

Ценности имаме тъй много,
но всичките докосват се с ръка.
А тези, що душата разпознава,
отдавна не виреят по света.

И книгата е просто листи и корици
и само страстен флирт е любовта.
Владеем днеска хиляди езици,
а от разбиране май ни следа.

Последно сбогом на вярата гореща,
кипяща в силните сърца.
Че днес се кланяме на идоли екранни,
а в празен храм превърна се ума.

Последно сбогом на невидимата радост,
защото тя се вижда само със душа.
Че твърде много виждат днес очите,
а сляпа в нас е същността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Appalling (Стела Христова)

Благодаря ви искрено

2007-12-02T21:57:08+02:00
pepsi1975 (Пепи Оджакова)

Просто е много истинско!Поздравление от мен!!!

2007-12-01T09:12:58+02:00
Senni (Силвия)

Великолепно!!!

2007-12-01T08:07:31+02:00
pandora` (Дани)

Много ми хареса!
Поздрав!

2007-12-01T07:03:31+02:00