Последно сбогом на мечтите наши,
отиват си от пустите души.
Последно сбогом на надеждите ефирни,
прогонени си тръгват те... Уви!
Че в свят за забравени герои
и измислени, натруфени звезди
живеем живота си спокоен,
равнодушен, отровен със лъжи.
Красиви хора общуват със красиви
и с празен поглед търсят красота.
Повърхностно откриват я очите,
но тя е смъртна, повяхва с есента. ...