Когато нещо не върви!

Когато, хората са слепи...

не виждат по далече от страха,

загазили сме здраво във душа си.

Нещастници,от страх предали и гордост,

род, родина, на майката сълзите неразбрали.

От гордост собствена, една. Че сме велики

само със измама.

Когато любовта възкръсне... когато стрешне

идеала свой, ще се въздигне като Феникса

и от нищото ще се пробуди, и не за друго

а за нас.

Копнея,чакам, моля се... Народе,

събоди се Братко... Гинем с всеки миг и

този път наистина ще е последен.

Губим се ,защото мразим Нас.