Слепота
2.1K
0
22
Животът се озъби - страшно сив,
поиска тази вечер да ме грабне.
Обвита в черно, прахоляк отпих,
по-тежко можеше ли да ми стане?
Замлъкнах. Спрях се, после опустях.
В гърдите ми тупти сърце – неживо!
И често пъти много заблудена бях,
отново вярвах, че тупти игриво,
но свърши се - сега е вече нощ.
Светът се срива - сив сред полумрака,
а тъмният сега с вина разкош,
прошепва ми: била си сляпа…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Йорданова Всички права запазени
...Един от най-силните ти стихове... Как си го казала този "с вина разкош"... 
