Dec 10, 2011, 10:00 AM

Слепота 

  Poetry
1879 0 22
Животът се озъби - страшно сив,
поиска тази вечер да ме грабне.
Обвита в черно, прахоляк отпих,
по-тежко можеше ли да ми стане?
Замлъкнах. Спрях се, после опустях.
В гърдите ми тупти сърце – неживо!
И често пъти много заблудена бях,
отново вярвах, че тупти игриво,
но свърши се - сега е вече нощ.
Светът се срива - сив сред полумрака,
а тъмният сега с вина разкош,
прошепва ми: била си сляпа…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Йорданова All rights reserved.

Random works
: ??:??