Dec 10, 2011, 10:00 AM

Слепота

Poetry

2.2K 0 22

Животът се озъби - страшно сив,
поиска тази вечер да ме грабне.

Обвита в черно, прахоляк отпих,

по-тежко можеше ли да ми стане?

Замлъкнах. Спрях се, после опустях.
В гърдите ми тупти сърце – неживо!
И често пъти много заблудена бях,
отново вярвах, че тупти игриво,

но свърши се - сега е вече нощ.
Светът се срива - сив сред полумрака,
а тъмният сега с вина разкош,
прошепва ми: била си сляпа…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

чудесен стих, Силвия...невероятно хубав финал..
много светлина и топлина в душата ти
пожелавам, най-сърдечно..

2012-01-09T11:06:19+02:00
swestan (Светла Стоименова)

Харесах!
Поздрав, Силви!

2012-01-08T13:19:59+02:00
sisidara (Сиси)

С Галина!
Поздрав,Силви!

2011-12-19T19:13:04+02:00
myanakieva (МариЯ)

Силвенце, четох още, когато го пусна ...Един от най-силните ти стихове... Как си го казала този "с вина разкош"... Всеки е сляп за много неща, но не всеки осъзнава собствената си слепота. Това е прозрение, за което те поздравявам! Страхотен стих

2011-12-18T22:28:11+02:00
Eia (Росица Танчева)

Замислящи стихове, изпълнени с мъка...
Предпочитам младите да пишат слънчево.

2011-12-18T19:46:18+02:00