Слепота
"Слепотата на мисълта е по-лоша от слепотата на очите."
В девет без десет умира денят,
сърцето започва да бие по-бавно
с тихия стон, заприличал на плач,
напиращ навън, а заседнал отляво...
и тъй надълбоко, че спира звука,
а можеше с малко финес да изплаче,
да скъса плътта и да тупне в снега –
кълбенце от лед във туптяща прозрачност.
И тежката гръд да остане без дъх
на празното място със зейнало утре
и точно по зверски... така да боли,
че сякаш дълбано е с пръсти отвътре.
От всичката мъка... една капка кръв
със зъби последната вяра откъсва...
(Какъв ти живот, Боже, сляпа ли бях...?)
Отвътре съм мъртва... а жива се чувствам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
